Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година. Годината е написана върху ръкописно българско евангелие от ХVІІ век в приписка. В югозападния ъгъл на храма се намира помещение, наречено “катакомба”. Строителната й история е доста неясна. Предполага се, че е катакомба от V век или средновековна църква, включена по-късно в днешната църква. По време на османското робство, по-лесно било издавано разрешение за строеж на нов храм, когато преди това е имало друг, като се възстанови старият. Русенските християни, вероятно са използвали старата катакомба за да си построят църквата. Днешният възрожденски храм е трикорабна базилика с размери 15,60 / 31,20 м. Две редици по седем колони отделят корабите. Средният кораб е по-висок.
     Външността на храма е бедна и неизразителна. Вкопан е четири метра и половина под нивото на двора, поради изискванията на турската власт. Сегашният вид на храма е след Освобождението. Доростолският и Червенски митрополит Григорий убедил своя приятел Зафир Сароглу, да направи дарение за разширение на храма. Дарителят, свързан с Русе чрез своите родители дарил 40 000 лева. Построени са два параклиса. Единият е посветен на св. Александър Невски и е осветен на 5 август 1884 г. Той е освободен през 1979 г. и през 1983 г. е преустроен и в него е поместена музейна експозиция за църковна утвар, икони и старопечатни книги. Вторият параклис е посветен на светите братя Кирил и Методий. Осветен е на 16 март 1886 г. от митрополит Григорий.
     Дървените стълби от които се влизало в храма и били разделени с парапет били заменени с каменни. Над тях се изправило красиво кубе в руски стил. Вероятно по същото време е построена и камбанарията. Камъните за градежа й са от укрепителните съоръжения около русчушката крепост, съборени по решение на Берлинския конгрес от юли 1878 г. Днес в камбанарията има пет камбани. Най-колоритен е иконостасът на храма. Все още не е изяснен неговият произход. Някъде се отбелязва, че е единственият иконостас в Северна България от Самоковската школа и че иконите са рисувани от бащата на Захари Зограф – Христо Димитров през 1807 г. На друго място се споменава, че е изработен от марангозите Марин и Васил от прочутата Тревненска школа, а иконите са рисувани от тревненските майстори Витановци. Съществува и мнение, че е изработен от неизвестен влашки майстор резбар. Сегашният иконостас е изработен през 1805 – 1807 г. Тогава са изографисани иконите. През периода 1989 – 2000 г. е извършена пълна реставрация на иконостаса от Ирина и Вацлав Йосиф Копецки от София.

Сега всеки посетител на храма може да се възхити на позлатените и оцветени дърворезби, на съчетанието на цветовете и на реставрираните икони с дарителски надписи на български и гръцки. Големите /царски/ икони са десет. Над тях има два реда – апостолски и празничен с по двадесет и пет икони. Стените на храма са изографисани през 1934 г. от проф. Стефан Иванов и Господин Желязков. През 1870 г. е създаден църковния хор по идея на учителя Тодор х. Станчев. Хорът е единствения в България след 1900 г. на ежегодна държавна субсидия. Много събития от историята на Русе са свързани с катедралния храм. Първи наченки на килийното обучение в Русе се срещат през периода 1720 – 1735 г. Хаджи поп Драгни, наричан Данаил, пръв започва да събира децата в една от стаите на метоха при църквата. Епископската хиротония на архимандрит Климент /писателят Васил Друмев/ е извършена в храма на 21 април 1874 г. Той получил титула “Браницки епископ” и бил назначен за викарий в Силистра и Тулча. На 8 февруари 1878 г., сряда сутринта, генерал Тотлебен с щаба си и 138-ми Болховски полк влезли тържествено в Русе. Пред църквата “Св. Троица” им поднесли хляб и сол. В храма, при стечение на множество народ, били отслужени благодарствен молебен и водосвет. Пламенно слово произнесъл Браницкия епископ Климент, в което изразил дълбоката благодарност на освободеното население. През 2000 година по идея на “Лайънс клуб” – Русе на храмовите прозорци бяха поставени витражи от цветни стъкла. От двете на страни на входа са образите на св. св. Кирил и Методий, на барабана на кубето на Св. Богородица, а над олтарната абсида на Св. Троица. Автор на витражите е русенецът Лъчезар Дочев, завършил Художествена академия в гр. Рига, Латвия. Катедралният храм “Св. Троица” е обявен за ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА ОТ НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ през 1983 г. Непрестанно се полагат грижи за съхранението и обновлението му, за да бъде запазен за идните поколения, като една от най-старите сгради в Русе.